4.07.2013 г., 9:25

Притча за рибката

652 0 1

Една рибка плувала в огромния син океан.

Палаво се щуркала ту насам, ту натам.

Не щеш ли, насреща ù - кит голям:

Стой, Рибке, ще те ям!

Тя не била никак страхлива.

Не била и срамежлива.

Палаво плеснала с опашка

и опръскала устата юнашка.

- Как тъй? Я, каква съм хубавица?!

Пък и още съм девица!

Китът явно се смутил.

Да я яде си бил решил!

Но толкоз смела и чаровна,

да я лапне било мисъл греховна!

Докато мисли и се двоуми,

рибката се изпари!:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, пред чара и красотата всички сме безсилни !!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...