26 июл. 2011 г., 23:53

Привидно

879 0 0

Отново този звън, така нервно притесни ме!

Не го искам - разбери ме!

Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?

Защо съм ти сега - чужда, непозната?

Недей да се опитваш - твоето държание го знам!

Не мога вече да привикна - отказах се от всичко там!

Личи си, още искаш ме!

Недей ме поздравява!

Аз раних те, лесно преживявай!

Недей така - не ме ли превъзмогна?

Далечна съм, даже и отровна!

Въпреки че така те бях пленила,

би трябвало в съзнанието ти - тя мен да е изтрила!

Трудно е, даже непосилно!

Било е само че привидно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фатиме Тибер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...