26.07.2011 г., 23:53

Привидно

877 0 0

Отново този звън, така нервно притесни ме!

Не го искам - разбери ме!

Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?

Защо съм ти сега - чужда, непозната?

Недей да се опитваш - твоето държание го знам!

Не мога вече да привикна - отказах се от всичко там!

Личи си, още искаш ме!

Недей ме поздравява!

Аз раних те, лесно преживявай!

Недей така - не ме ли превъзмогна?

Далечна съм, даже и отровна!

Въпреки че така те бях пленила,

би трябвало в съзнанието ти - тя мен да е изтрила!

Трудно е, даже непосилно!

Било е само че привидно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...