26.07.2011 г., 23:53

Привидно

875 0 0

Отново този звън, така нервно притесни ме!

Не го искам - разбери ме!

Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?

Защо съм ти сега - чужда, непозната?

Недей да се опитваш - твоето държание го знам!

Не мога вече да привикна - отказах се от всичко там!

Личи си, още искаш ме!

Недей ме поздравява!

Аз раних те, лесно преживявай!

Недей така - не ме ли превъзмогна?

Далечна съм, даже и отровна!

Въпреки че така те бях пленила,

би трябвало в съзнанието ти - тя мен да е изтрила!

Трудно е, даже непосилно!

Било е само че привидно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...