18 апр. 2007 г., 08:23

Привидно притихнали бури

764 0 2
 

Привидно притихнали бури

В ъгъла тъмно ръмжат

Кой глупак ги е разбудил

И заставил да се умножат


Въздух ли раждаш

Сънуваш ли

Как цялото слънце залязва

Когато нацупени устни

Разтварят крака

Живот ли е

Или нови куршуми пробли плътта


Омраза е

Защото от всички спомени, които ми даде

Останаха само лошите

Полегнали на ниски облаци

Дъжд носи

Защото знае, че да плувам не мога


Защо планините

(в розови)

Дантелени дрипи

Се свиват

Превиват се

Болка ли е

Или старост

Защо гордостта им не виждам


Кой глупак разбудил е

Късно заспало дете

Накарал го е да бушува


Вихър

След вихъра

Може ли пак да те целуна

Мое момиче

Измислено


17.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...