Apr 18, 2007, 8:23 AM

Привидно притихнали бури

  Poetry
759 0 2
 

Привидно притихнали бури

В ъгъла тъмно ръмжат

Кой глупак ги е разбудил

И заставил да се умножат


Въздух ли раждаш

Сънуваш ли

Как цялото слънце залязва

Когато нацупени устни

Разтварят крака

Живот ли е

Или нови куршуми пробли плътта


Омраза е

Защото от всички спомени, които ми даде

Останаха само лошите

Полегнали на ниски облаци

Дъжд носи

Защото знае, че да плувам не мога


Защо планините

(в розови)

Дантелени дрипи

Се свиват

Превиват се

Болка ли е

Или старост

Защо гордостта им не виждам


Кой глупак разбудил е

Късно заспало дете

Накарал го е да бушува


Вихър

След вихъра

Може ли пак да те целуна

Мое момиче

Измислено


17.04.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...