Привързаност
Нощта разтвори наметало
и светът възбуден приюти,
вибрира странно мойто тяло
и отказва да се подчини.
Тишината и звездният покой,
ме сляха с пулса на вселената
и чувам звуци от небесен хор,
как отекват в кръвта на вените.
Щом сърцето прекипи от любов
и усмивките уморено заспиват,
тогава заглъхва последния стон,
а мракът очите покрива.
Няма нов галактически взрив,
нито нови слънца и планети,
стари орбити морно въртят
центрофугата на световета.
Мракът се разбива и открих,
как огънят обзе ме цяла,
и осъзнах,че пак от тебе пих
моя обич приказна и бяла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
