M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
24.01.2019 г., 23:01 ч.

Привързаност 

  Поезия
1032 4 8

Нощта разтвори наметало

и светът възбуден приюти,

вибрира странно мойто тяло

и отказва да се подчини.

 

Тишината и звездният покой,

ме сляха с пулса на вселената

и чувам звуци от небесен хор,

как отекват в кръвта на вените.

 

Щом сърцето прекипи от любов

 и усмивките уморено заспиват,

тогава заглъхва последния стон,

а мракът  очите покрива.

 

Няма нов галактически взрив,

нито нови слънца и планети,

стари орбити морно въртят

центрофугата на световета.

 

Мракът се разбива и открих,

как огънят обзе ме цяла,

и осъзнах,че пак от тебе пих

моя обич приказна и бяла!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??