30 июл. 2006 г., 16:55

Приятел

1.7K 0 5

                                                                     На моите приятели, които ми носят най-голямата радост

Колко е странно това -
за миг може да си на дъното
или пък на върха;
може да летиш заедно с облаците
или пък да потъваш с капките в калта;
може да умираш с откъснатите цветя
или пък да живееш като небесна някоя звезда;
може да се радваш на майските цветя
или пък да скърбиш, когато не ги намираш в житните нивя.
Но винаги със тебе има поне една душа -
приятел, който те обича
и не би те оставил сам за нищо на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Суси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...