Jul 30, 2006, 4:55 PM

Приятел

  Poetry
1.7K 0 5

                                                                     На моите приятели, които ми носят най-голямата радост

Колко е странно това -
за миг може да си на дъното
или пък на върха;
може да летиш заедно с облаците
или пък да потъваш с капките в калта;
може да умираш с откъснатите цветя
или пък да живееш като небесна някоя звезда;
може да се радваш на майските цветя
или пък да скърбиш, когато не ги намираш в житните нивя.
Но винаги със тебе има поне една душа -
приятел, който те обича
и не би те оставил сам за нищо на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Суси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...