30.07.2006 г., 16:55

Приятел

1.7K 0 5

                                                                     На моите приятели, които ми носят най-голямата радост

Колко е странно това -
за миг може да си на дъното
или пък на върха;
може да летиш заедно с облаците
или пък да потъваш с капките в калта;
може да умираш с откъснатите цветя
или пък да живееш като небесна някоя звезда;
може да се радваш на майските цветя
или пък да скърбиш, когато не ги намираш в житните нивя.
Но винаги със тебе има поне една душа -
приятел, който те обича
и не би те оставил сам за нищо на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Суси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...