30 jul 2006, 16:55

Приятел

  Poesía
1.7K 0 5

                                                                     На моите приятели, които ми носят най-голямата радост

Колко е странно това -
за миг може да си на дъното
или пък на върха;
може да летиш заедно с облаците
или пък да потъваш с капките в калта;
може да умираш с откъснатите цветя
или пък да живееш като небесна някоя звезда;
може да се радваш на майските цветя
или пък да скърбиш, когато не ги намираш в житните нивя.
Но винаги със тебе има поне една душа -
приятел, който те обича
и не би те оставил сам за нищо на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Суси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...