25 июн. 2006 г., 16:42

Приятел

1.6K 0 32

Вървях си по пътя сама
с надежда, че пак ще те срещна
и мислех, че мойта душа
е сродна със твойта отсреща.

Надявах се тайно да знаеш
за чувствата мои горещи
и страстите да разгадаеш,
когато ме каниш на срещи.

Но, странно дали от заблуда
омаяна сякаш бях аз...
Как исках от жар и полуда
да сграбчиш мен силно в захлас.

И ето поглeждаш ме нежно
с приятелски поглед в очите,
но нищо не знаеш, а само -
как да изгаряш душите. . .


04.05.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Мери, че си се разходила из стиховете ми и се радвам, че са ти харесали
    Поздрав мила и бъди обичана и усмихната
  • Хей буболече усмихна ме Ще си помисля Бъди щастлива
  • Ооо недей така,покажи му колко е голяма страстта на една жена и му дай да се разбере!
  • Тани благодаря и на теб мила!
    Желая ти щастлива и вълнуваща вечер
  • Благодаря ти Ванда, радвам се, че и на теб хареса стиха ми! Прекрасна вечер

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...