Вървях си по пътя сама
с надежда, че пак ще те срещна
и мислех, че мойта душа
е сродна със твойта отсреща.
Надявах се тайно да знаеш
за чувствата мои горещи
и страстите да разгадаеш,
когато ме каниш на срещи.
Но, странно дали от заблуда
омаяна сякаш бях аз...
Как исках от жар и полуда
да сграбчиш мен силно в захлас.
И ето поглeждаш ме нежно
с приятелски поглед в очите,
но нищо не знаеш, а само -
как да изгаряш душите. . .
04.05.2004г.
© Поли All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
