3 сент. 2011 г., 12:35

Приятел

955 0 0

Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,

и злоба сякаш във словата си придаваш...

Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,

но виждам, че го казваш твърде неуверен...

 

И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш,

така ти знай, че само повече ме нараняваш...

Защо, когато искрен съм, добър и мил към теб,

държиш се по-студено с мен от кубче лед?

 

И знай - не съм поредният надут или превзет,

а просто виждах по-добро от другите във теб...

Изчаквах, мислех, гледах тъжно отстрани

как всеки ден ми причиняваше единствено сълзи...

 

Кажи си всичко, дето имаш, признай ми целия си грях

и може пък да преосмисля дали си ангел или враг...

Но не с носталгия поглеждам, а само, знай, напред.

Не ме ли оценяваш, значи губиш - сега и занапред...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васко Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....