Sep 3, 2011, 12:35 PM

Приятел

954 0 0

Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,

и злоба сякаш във словата си придаваш...

Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,

но виждам, че го казваш твърде неуверен...

 

И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш,

така ти знай, че само повече ме нараняваш...

Защо, когато искрен съм, добър и мил към теб,

държиш се по-студено с мен от кубче лед?

 

И знай - не съм поредният надут или превзет,

а просто виждах по-добро от другите във теб...

Изчаквах, мислех, гледах тъжно отстрани

как всеки ден ми причиняваше единствено сълзи...

 

Кажи си всичко, дето имаш, признай ми целия си грях

и може пък да преосмисля дали си ангел или враг...

Но не с носталгия поглеждам, а само, знай, напред.

Не ме ли оценяваш, значи губиш - сега и занапред...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васко Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...