22 дек. 2007 г., 00:53

Приятел

1.7K 0 11
            Приятел

Слънце бе за мене ти...
топло, галещо...
Без да жалиш труд и време
и без страх от всяко бреме...
Ти раздаваше... Мечти!

Като слънчев лъч огря,
мен и моите сетива.

Ще те помня все така.
Остроумен, бодър,
смел и талантлив,
слънчев и неповторим...
Пълен с дух, въображение
и невиждано търпение!

Как с мислите вълшебни
носеше ми все надежди...
Неуморен и без страх,
ти ми бе опора, страж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...