Dec 22, 2007, 12:53 AM

Приятел

  Poetry » Other
1.7K 0 11
            Приятел

Слънце бе за мене ти...
топло, галещо...
Без да жалиш труд и време
и без страх от всяко бреме...
Ти раздаваше... Мечти!

Като слънчев лъч огря,
мен и моите сетива.

Ще те помня все така.
Остроумен, бодър,
смел и талантлив,
слънчев и неповторим...
Пълен с дух, въображение
и невиждано търпение!

Как с мислите вълшебни
носеше ми все надежди...
Неуморен и без страх,
ти ми бе опора, страж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...