25 янв. 2006 г., 23:05

Приятел...

1.6K 0 4
Безкраен мир. И хиляди пътеки...
Аз знам, че вече друга съм за теб.
Телефонен звън отново. Както всеки,
и този път аз знам - не е от теб.

Не мога да си спомня, припомни ми
всеки безвъзвратно минал миг.
Немога да си спомня, намери ме
в някой твой сподавен вик.

Не искам да ме има и ме няма.
Не искам да те има, но си тук.
Не мога да си спомня, съживи ме.
Не можеш ли? Дано да може друг...

Стъклата светят, а навън е тъмно.
Такъв си ти - лъжлива светлина.
Приятел губя, толкова е тъжно,
почти е както да загубиш....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...