25 янв. 2006 г., 23:05

Приятел... 

  Поэзия
1326 0 4
Безкраен мир. И хиляди пътеки...
Аз знам, че вече друга съм за теб.
Телефонен звън отново. Както всеки,
и този път аз знам - не е от теб.

Не мога да си спомня, припомни ми
всеки безвъзвратно минал миг.
Немога да си спомня, намери ме
в някой твой сподавен вик.

Не искам да ме има и ме няма.
Не искам да те има, но си тук.
Не мога да си спомня, съживи ме.
Не можеш ли? Дано да може друг...

Стъклата светят, а навън е тъмно.
Такъв си ти - лъжлива светлина.
Приятел губя, толкова е тъжно,
почти е както да загубиш....

© Мая Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??