Jan 25, 2006, 11:05 PM

Приятел...

  Poetry
1.6K 0 4
Безкраен мир. И хиляди пътеки...
Аз знам, че вече друга съм за теб.
Телефонен звън отново. Както всеки,
и този път аз знам - не е от теб.

Не мога да си спомня, припомни ми
всеки безвъзвратно минал миг.
Немога да си спомня, намери ме
в някой твой сподавен вик.

Не искам да ме има и ме няма.
Не искам да те има, но си тук.
Не мога да си спомня, съживи ме.
Не можеш ли? Дано да може друг...

Стъклата светят, а навън е тъмно.
Такъв си ти - лъжлива светлина.
Приятел губя, толкова е тъжно,
почти е както да загубиш....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...