15 дек. 2016 г., 19:57

Приятел

930 0 2

Той е пес по рождение,

има си чест и характер,

той е  приятел, топка любов,

обича без да влага съмнение.

Имам приятел, той е човек,

скопен от чест, пълно недоразумение.

Обича себе си, никой друг.

За него аз съм лирическо отклонение.

Единият ближе, житейските рани,

но нали е куче, не отдавам значение

Другият грижливо със сол ги поръсва,

човек е мисля, без да влагам презрение.

Пес и човек, кой е приятелят?

Песа си искам, без грамче съмнение

той има душа, а този дето го викат човек

май е едно мутирало природно недоразумение.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...