Той е пес по рождение,
има си чест и характер,
той е приятел, топка любов,
обича без да влага съмнение.
Имам приятел, той е човек,
скопен от чест, пълно недоразумение.
Обича себе си, никой друг.
За него аз съм лирическо отклонение.
Единият ближе, житейските рани,
но нали е куче, не отдавам значение
Другият грижливо със сол ги поръсва,
човек е мисля, без да влагам презрение.
Пес и човек, кой е приятелят?
Песа си искам, без грамче съмнение
той има душа, а този дето го викат човек
май е едно мутирало природно недоразумение.
© Дарина Станчева Всички права запазени