15.12.2016 г., 19:57 ч.

Приятел 

  Поезия » Философска
678 0 2

Той е пес по рождение,

има си чест и характер,

той е  приятел, топка любов,

обича без да влага съмнение.

Имам приятел, той е човек,

скопен от чест, пълно недоразумение.

Обича себе си, никой друг.

За него аз съм лирическо отклонение.

Единият ближе, житейските рани,

но нали е куче, не отдавам значение

Другият грижливо със сол ги поръсва,

човек е мисля, без да влагам презрение.

Пес и човек, кой е приятелят?

Песа си искам, без грамче съмнение

той има душа, а този дето го викат човек

май е едно мутирало природно недоразумение.

 

 

 

© Дарина Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??