15 dic 2016, 19:57

Приятел

927 0 2

Той е пес по рождение,

има си чест и характер,

той е  приятел, топка любов,

обича без да влага съмнение.

Имам приятел, той е човек,

скопен от чест, пълно недоразумение.

Обича себе си, никой друг.

За него аз съм лирическо отклонение.

Единият ближе, житейските рани,

но нали е куче, не отдавам значение

Другият грижливо със сол ги поръсва,

човек е мисля, без да влагам презрение.

Пес и човек, кой е приятелят?

Песа си искам, без грамче съмнение

той има душа, а този дето го викат човек

май е едно мутирало природно недоразумение.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...