Приятел

Dec 15, 2016, 7:57 PM

Poetry » Phylosophy

676 0 2

Той е пес по рождение,

има си чест и характер,

той е приятел, топка любов,

обича без да влага съмнение.

Имам приятел, той е човек,

скопен от чест, пълно недоразумение.

Обича себе си, никой друг.

За него аз съм лирическо отклонение.

Единият ближе, житейските рани,

но нали е куче, не отдавам значение

Другият грижливо със сол ги поръсва,

човек е мисля, без да влагам презрение.

Пес и човек, кой е приятелят?

Песа си искам, без грамче съмнение

той има душа, а този дето го викат човек

май е едно мутирало природно недоразумение.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Plevel (Силвия Илиева)

2016-12-15T23:00:17+02:00

Оригинален замисъл,хареса ми!
Звездичката (Ивелина каменова)

2016-12-15T22:54:40+02:00

Ами да, така си е. Най-верен приятел е то, а другият е... някаква подробност. Хареса ми и браво!!!