Dec 15, 2016, 7:57 PM

Приятел

926 0 2

Той е пес по рождение,

има си чест и характер,

той е  приятел, топка любов,

обича без да влага съмнение.

Имам приятел, той е човек,

скопен от чест, пълно недоразумение.

Обича себе си, никой друг.

За него аз съм лирическо отклонение.

Единият ближе, житейските рани,

но нали е куче, не отдавам значение

Другият грижливо със сол ги поръсва,

човек е мисля, без да влагам презрение.

Пес и човек, кой е приятелят?

Песа си искам, без грамче съмнение

той има душа, а този дето го викат човек

май е едно мутирало природно недоразумение.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...