valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
26 авг. 2021 г., 09:33

Приятел не мога с познат да сгреша 

  Поэзия
284 1 4


Звънях ти. Не вдигаш. Забрави ме значи.
Не ща да повтарям. Нахал аз не съм.
Човекът преследва свои задачи,
стресиран обаче от някакъв звън.

Приятел си - казваш? Няма да споря.
Аз те потърсих, но ти бе зает.
С проблемите свои и сам ще се боря.
Не беше свободен и нямах късмет.

Знам. Ще ме търсиш, проблеми щом имаш.
Аз ще ти вдигна дори в късен час.
За всяко решение си има причина
и тя е навярно различна за нас.

Не се извинявай. Наивник съм. Зная.
Вярвам в неверности и чудеса.
И в тихото мога да те позная.
Приятел не мога с познат да сгреша.

Нека застинат лъжи и съмнения.
Остров да станат в живота море.
Звънът да е лодка, а ти вдъхновение.
Самотен ли? Не! Дано си добре...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И по - добрият винаги ще прости, но остава една празнота. И пак ще кажем да е жив и здрав! Поздравления
  • Ами така се прави.
    Хубаво е написано. Някои теми не са ми по сърце, но когато е прзентирана сносно, защо пък не.
  • И на мен ми хареса.
  • Много искрено и нежно по приятелски! Хареса ми!
Предложения
: ??:??