Приятел не мога с познат да сгреша
Звънях ти. Не вдигаш. Забрави ме значи.
Не ща да повтарям. Нахал аз не съм.
Човекът преследва свои задачи,
стресиран обаче от някакъв звън.
Приятел си - казваш? Няма да споря.
Аз те потърсих, но ти бе зает.
С проблемите свои и сам ще се боря.
Не беше свободен и нямах късмет.
Знам. Ще ме търсиш, проблеми щом имаш.
Аз ще ти вдигна дори в късен час.
За всяко решение си има причина
и тя е навярно различна за нас.
Не се извинявай. Наивник съм. Зная.
Вярвам в неверности и чудеса.
И в тихото мога да те позная.
Приятел не мога с познат да сгреша.
Нека застинат лъжи и съмнения.
Остров да станат в живота море.
Звънът да е лодка, а ти вдъхновение.
Самотен ли? Не! Дано си добре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
