8 янв. 2012 г., 16:35

Приятели

715 0 0

Протягаш ръка за сбогом 

и в очите проблясват сълзи.

Загърбваш всичко и мълком

потегляш към новите подвизи...

 

А от старите останали са белези,

които винаги да ти напомнят

да се молиш Господ да те пази -

от така наречените ти "приятели"!

 

Онези, които те "обичаха",

които обичаше и ти...

които от тебе всичко взимаха

и не осъзнаваха колко те боли...!

 

Онези, които молеше за прошка -

без да имаш някаква вина...

А те като цигара те оставяха в пепелника,

вземаха от теб и смачкваха те след това...

 

Но, приятели... БЛАГОДАРЯ ВИ,

че ми дадохте да разбера,

че приятелство без интереси няма

 и че трябва сама напред да продължа...!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...