Протягаш ръка за сбогом 

и в очите проблясват сълзи.

Загърбваш всичко и мълком

потегляш към новите подвизи...

А от старите останали са белези,

които винаги да ти напомнят

да се молиш Господ да те пази -

от така наречените ти "приятели"!

Онези, които те "обичаха",

които обичаше и ти...

които от тебе всичко взимаха

и не осъзнаваха колко те боли...!

Онези, които молеше за прошка -

без да имаш някаква вина...

А те като цигара те оставяха в пепелника,

вземаха от теб и смачкваха те след това...

Но, приятели... БЛАГОДАРЯ ВИ,

че ми дадохте да разбера,

че приятелство без интереси няма

 и че трябва сама напред да продължа...!!!