Протягаш ръка за сбогом
и в очите проблясват сълзи.
Загърбваш всичко и мълком
потегляш към новите подвизи...
А от старите останали са белези,
които винаги да ти напомнят
да се молиш Господ да те пази -
от така наречените ти "приятели"!
Онези, които те "обичаха",
които обичаше и ти...
които от тебе всичко взимаха
и не осъзнаваха колко те боли...!
Онези, които молеше за прошка -
без да имаш някаква вина...
А те като цигара те оставяха в пепелника,
вземаха от теб и смачкваха те след това...
Но, приятели... БЛАГОДАРЯ ВИ,
че ми дадохте да разбера,
че приятелство без интереси няма
и че трябва сама напред да продължа...!!!
© Ирина Todos los derechos reservados