22 июл. 2017 г., 00:45

Приятели

480 1 4

Имате приятели... Нямате приятели...
Знаете ли, че приятелите всъщност са предатели?
Разбрахте ли?
Предатели...
Трябва да свикнете с грозната мисъл.
Смисълът губи се! Вие се давите!
,,Слаби сте!’’, силно крещи ви живота!
Падате бавно в огромната пропаст.
Долу ви чакат красиви предатели.
Смели... Готови да смачкат душата ви...
Огънят силен разяжда плътта ви...
Споменът слага в окови деня ви.
Няма приятели! Има предатели!
Огнени тръни във свят на мечтатели...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и на Вас! Чудесен ден!
  • Разочарован си от някого. Бъди сигурен, че не всички са такива! Просто, малко по трудно давай титлата "приятел" Пресявай по-сериозно. Поздрав! Усмихни се
  • Няма проблем, че коментирате мое произведение. Всяко мнение е важно за мен.
    Осъзнавам, че звуча мрачно и негативно, но това е отражение на душата ми. Често съм предаван и нараняван. Много малко са истински хубавите моменти в живота ми. Не го отдавам на съдба или нещо подобно. Както има хора, които са щастливи, така ще има хора, които ще са тъжни. Впрочем, поетичният Ви контрапункт ми хареса изключително много. Поздрави!
  • thedac,ппрощщавай, че си позволявам да коментирам твое произведение. Но настроението което лъха от него е доста мрачно.
    За това, с цел да внеса емоционале баланс към написаното от теб великолепно стихотворение, позволи ми да изразя поетичен контрапункт на написаното:

    Няма приятели.
    Няма предатели.
    Всички сме само едно!

    Но има поети.
    И има читатели.
    И всички твориме добро или зло.

    Мир на душата желая ти Митко
    и радостни мигове с твоя талант.

    Поетитете нямат нужда от тронове.
    Философа е техен покорен стажант.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...