22 jul 2017, 0:45

Приятели

  Poesía
479 1 4

Имате приятели... Нямате приятели...
Знаете ли, че приятелите всъщност са предатели?
Разбрахте ли?
Предатели...
Трябва да свикнете с грозната мисъл.
Смисълът губи се! Вие се давите!
,,Слаби сте!’’, силно крещи ви живота!
Падате бавно в огромната пропаст.
Долу ви чакат красиви предатели.
Смели... Готови да смачкат душата ви...
Огънят силен разяжда плътта ви...
Споменът слага в окови деня ви.
Няма приятели! Има предатели!
Огнени тръни във свят на мечтатели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и на Вас! Чудесен ден!
  • Разочарован си от някого. Бъди сигурен, че не всички са такива! Просто, малко по трудно давай титлата "приятел" Пресявай по-сериозно. Поздрав! Усмихни се
  • Няма проблем, че коментирате мое произведение. Всяко мнение е важно за мен.
    Осъзнавам, че звуча мрачно и негативно, но това е отражение на душата ми. Често съм предаван и нараняван. Много малко са истински хубавите моменти в живота ми. Не го отдавам на съдба или нещо подобно. Както има хора, които са щастливи, така ще има хора, които ще са тъжни. Впрочем, поетичният Ви контрапункт ми хареса изключително много. Поздрави!
  • thedac,ппрощщавай, че си позволявам да коментирам твое произведение. Но настроението което лъха от него е доста мрачно.
    За това, с цел да внеса емоционале баланс към написаното от теб великолепно стихотворение, позволи ми да изразя поетичен контрапункт на написаното:

    Няма приятели.
    Няма предатели.
    Всички сме само едно!

    Но има поети.
    И има читатели.
    И всички твориме добро или зло.

    Мир на душата желая ти Митко
    и радостни мигове с твоя талант.

    Поетитете нямат нужда от тронове.
    Философа е техен покорен стажант.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...