22.07.2017 г., 0:45

Приятели

477 1 4

Имате приятели... Нямате приятели...
Знаете ли, че приятелите всъщност са предатели?
Разбрахте ли?
Предатели...
Трябва да свикнете с грозната мисъл.
Смисълът губи се! Вие се давите!
,,Слаби сте!’’, силно крещи ви живота!
Падате бавно в огромната пропаст.
Долу ви чакат красиви предатели.
Смели... Готови да смачкат душата ви...
Огънят силен разяжда плътта ви...
Споменът слага в окови деня ви.
Няма приятели! Има предатели!
Огнени тръни във свят на мечтатели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и на Вас! Чудесен ден!
  • Разочарован си от някого. Бъди сигурен, че не всички са такива! Просто, малко по трудно давай титлата "приятел" Пресявай по-сериозно. Поздрав! Усмихни се
  • Няма проблем, че коментирате мое произведение. Всяко мнение е важно за мен.
    Осъзнавам, че звуча мрачно и негативно, но това е отражение на душата ми. Често съм предаван и нараняван. Много малко са истински хубавите моменти в живота ми. Не го отдавам на съдба или нещо подобно. Както има хора, които са щастливи, така ще има хора, които ще са тъжни. Впрочем, поетичният Ви контрапункт ми хареса изключително много. Поздрави!
  • thedac,ппрощщавай, че си позволявам да коментирам твое произведение. Но настроението което лъха от него е доста мрачно.
    За това, с цел да внеса емоционале баланс към написаното от теб великолепно стихотворение, позволи ми да изразя поетичен контрапункт на написаното:

    Няма приятели.
    Няма предатели.
    Всички сме само едно!

    Но има поети.
    И има читатели.
    И всички твориме добро или зло.

    Мир на душата желая ти Митко
    и радостни мигове с твоя талант.

    Поетитете нямат нужда от тронове.
    Философа е техен покорен стажант.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...