Никога не е късно да се извиниш,
никога не пречи да съжалиш,
да, думите, ти няма да върнеш,
но след обидата в приятел може да се превърнеш... 

В яда си казваме хиляди неща,
някои добри, а някои много лоши
правим грешки и не признаваме своята вина
и вярваме, че това не ще ни опустоши... 

За даденост приятели приемаме,
мислим си, че винаги ще са до нас,
несъзнавайки щастието, което имаме,
губим ги и съжаляваме до сетния си час... 

Затова, приятелю, не се сломи,
не се срами да кажеш "ИЗВИНЯВАЙ",
благословеният ще бъдеш ти,
прощавай и приятелите в живота оценявай!