28.07.2018 г., 0:55

Приятели

591 0 0

Никога не е късно да се извиниш,
никога не пречи да съжалиш,
да, думите, ти няма да върнеш,
но след обидата в приятел може да се превърнеш... 

 

В яда си казваме хиляди неща,
някои добри, а някои много лоши
правим грешки и не признаваме своята вина
и вярваме, че това не ще ни опустоши... 

 

За даденост приятели приемаме,
мислим си, че винаги ще са до нас,
несъзнавайки щастието, което имаме,
губим ги и съжаляваме до сетния си час... 

 

Затова, приятелю, не се сломи,
не се срами да кажеш "ИЗВИНЯВАЙ",
благословеният ще бъдеш ти,
прощавай и приятелите в живота оценявай!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александрина Балчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...