28 февр. 2007 г., 19:19

Приятели

848 0 4
Прибирам се в големия апартамент,
изпълнен с лукс.
Тишината смразява моята душа.
Обикалям от стая в стая
и какво търся - не зная.

С празнота е изпълнено всичко,
тя е навлезнала и в моето сърце.
За какво ми е целия този лукс,
скъпите дрехи и коли?
За какво, след като сърцето е тъй празно?

Бих дала всички пари за минутка
щастие с приятели добри.
Писна ми да виждат в мен само пари
и лицемери да ми се правят на приятели.
Писна ми от зли езици
и клюки, изпълнени с лъжи.
Всичко бих дала за прияте ли добри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • но ти имаш мен, не го забравяй!!!
  • Приятелите са най-голямото богатство!!! Поздрави, Юлия!!!
  • е за това как ще е казано незнам да ли е най важно ,по важно е какво е казано ,и как ,тук казаното според мен е много лично ,а също и общ проблем ,е стига толкоз де просто ми хареса
  • Всеки иска приятел до себе си!
    Надявам се да откриеш такъв!
    Стиха би бил по добър като есе!
    Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...