28 февр. 2007 г., 19:19

Приятели 

  Поэзия
711 0 4
Прибирам се в големия апартамент,
изпълнен с лукс.
Тишината смразява моята душа.
Обикалям от стая в стая
и какво търся - не зная.

С празнота е изпълнено всичко,
тя е навлезнала и в моето сърце.
За какво ми е целия този лукс,
скъпите дрехи и коли?
За какво, след като сърцето е тъй празно?

Бих дала всички пари за минутка
щастие с приятели добри.
Писна ми да виждат в мен само пари
и лицемери да ми се правят на приятели.
Писна ми от зли езици
и клюки, изпълнени с лъжи.
Всичко бих дала за прияте ли добри!

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • но ти имаш мен, не го забравяй!!!
  • Приятелите са най-голямото богатство!!! Поздрави, Юлия!!!
  • е за това как ще е казано незнам да ли е най важно ,по важно е какво е казано ,и как ,тук казаното според мен е много лично ,а също и общ проблем ,е стига толкоз де просто ми хареса
  • Всеки иска приятел до себе си!
    Надявам се да откриеш такъв!
    Стиха би бил по добър като есе!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??