7 мая 2008 г., 08:25

Приятели

718 0 2
Приятели уж имам аз,
дали заблуда е това,
понякога се чуствам тъй самотен,
понякога се чуствам все едно съм сам на таз земя!

Уж всички верни са до теб,
а в следващия миг отново сам съм,
отново мъча се във тоз живот,
съдба, кажи къде е мойта грешка,
кажи какво да сторя аз.

На всички "приятели", които имам,
аз казвам - с вас съм в трудност и тъга,
колкото и да ми е тежко,
живота си за вас ще дам,
за мене приятелите са живота
без тях не можем,
без тях всеки би се чуствал сам!

Във тоз живот аз казал съм едно -
себе си не ще щадя,
щом виждам аз приятел във беда,
щом има нужда той от мен,
щом той на болката е в плен,
щом той към мен ръка протяга,
щом той за помощ ме зове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...