Защо са ми приятели безброй?
Аз малко имам, но ми стигат.
Те пазят ме от бури, от порой
и дори без думи ме разбират.
Споделят с мене тъжни дни
и болката ни обща е за всеки.
Щом боли ме - всеки го боли,
сълзи обличат, вместо дрехи.
И дните отминават като гари,
а ние все един към друг вървим.
Най-хубаво е времето с другари,
дори когато просто си мълчим. ...