Приятели
Защо са ми приятели безброй?
Аз малко имам, но ми стигат.
Те пазят ме от бури, от порой
и дори без думи ме разбират.
Споделят с мене тъжни дни
и болката ни обща е за всеки.
Щом боли ме - всеки го боли,
сълзи обличат, вместо дрехи.
И дните отминават като гари,
а ние все един към друг вървим.
Най-хубаво е времето с другари,
дори когато просто си мълчим.
Защо са ми приятели безброй?
На масата ти всеки е приятел…
И всеки те обича, кой от кой,
а всъщност достоен е предател.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
