20 февр. 2008 г., 23:08

Приятели?!? 

  Поэзия » Философская
809 0 12
 

Спрете да ме убивате, приятели!

Сега  съм повече от мъртва!

Не забивайте ножове в сърцето ми,

че кръвта отдавна привърши..

Не обсипвайте ме с упреци.

Глухи веч ушите са! Уморени!

Не влизайте в ролята на Всевишния,

не си крадете тази привилегия.

Прекратете, преди да сте започнали с съветите.

Късно е за тях. Твърде дълго ги очаквах!

............................

Като луната със своите звезди -

никога не бях сама, а винаги самотна.

И като бездомник бях -

лутах се в мислите си, за да ви открия - истински!

Борех се и силна бях.

Вие не, но аз бях до вас!

Ето ги и мойте егоистични редове за вас, ПРИЯТЕЛИ!

Аз искам, мога и ще се справя и без вас.

Вървете си по пътя и не се обръщайте...

Ще оцелея и сама!

 

бележка: Моля, не оценявайте!

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,че прочетохте и се радвам,че ви е харесало!
  • Като луната със своите звезди -

    никога не бях сама, а винаги самотна.

    И като бездомник бях -

    лутах се в мислите си, за да ви открия - истински!
    Харесва ми,много истинско написано!!!Поздрави Веси
  • Може би, наистина не са били истинските! Хареса ми стихът ти!
  • Благодаря ви,приятели!И аз те прегръщам,Гале.
  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • Браво!!!Хубав стих!Поздрав!
  • Приятел най-лесно става предател!
    Намери истинските!Сигурна съм,че ги има!
    Поздрав за прекрасния стих!
  • Благодаря ти,миличка!За пореден път ме усмихна!
  • Чувстваме се така, а има хора, за които дори не подозираме колко държат на нас.Това са хора, на които можем да разчитаме и да се опрем, тези които ни слушат от край до край, слушат нашите проблеми.Защото в повечето случаи май всеки говори и никой не слуша...Както и да е.До теб вероятно има някой, който без да си лепва етикет "приятел" е готов да бъде такъв във най-тежкият момент, когато се чувстваш най-сама и предадена от всички...
    Поздравчета за стихотворението, мила!Поезията е най-добрият отдушник на болката...Бъди щастлива!Пиши за любовта си и за блясъка в очите си, за усмивките си...Желая ти го!При пълнолуние всички желания се сбъдват...Поне моите
  • Благодаря!
  • Поздрави!!!
  • Бах на твоите години, имах подобни усещания. Имаше едно нещо, което моите съученички си пишеха в лексиконите- " Прятелство- предателство". Сякаш беше много на мода. Все го пишеха. Какво да очаква човек.
Предложения
: ??:??