Приятели?!?
Спрете да ме убивате, приятели!
Сега съм повече от мъртва!
Не забивайте ножове в сърцето ми,
че кръвта отдавна привърши..
Не обсипвайте ме с упреци.
Глухи веч ушите са! Уморени!
Не влизайте в ролята на Всевишния,
не си крадете тази привилегия.
Прекратете, преди да сте започнали с съветите.
Късно е за тях. Твърде дълго ги очаквах!
............................
Като луната със своите звезди -
никога не бях сама, а винаги самотна.
И като бездомник бях -
лутах се в мислите си, за да ви открия - истински!
Борех се и силна бях.
Вие не, но аз бях до вас!
Ето ги и мойте егоистични редове за вас, ПРИЯТЕЛИ!
Аз искам, мога и ще се справя и без вас.
Вървете си по пътя и не се обръщайте...
Ще оцелея и сама!
бележка: Моля, не оценявайте!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
