Приятели
Малко мравче крета бавно,
крета бавно, ама славно,
че храница за дечица
е събрало във горица.
Но, не щеш ли, на пътечка
се препънало във клечка.
Разпиляло си зрънцата
надалече из гората.
И ударило крачето,
плаче, плаче мравче клето.
Па дошло е буболече
и с усмивка то му рече:
- Ставай, ти си юначина,
имаш здравичка гърбина.
Ние ще сберем зрънцата,
ей ги тука из тревата.
После заедно, двамина,
че нали сме си роднина,
тук ще подредим софрата
и ще нагостим децата.
Скокна мравче и забрави,
че крачето си удари.
То усмивката си върна,
буболечето прегърна.
Не е вече сам-самичко,
а с приятелче добричко!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
