4 мар. 2010 г., 20:44

Приятели

941 0 2

Всеки ден сме заедно,
радост и болка делим.
Всеки ден се смеем,
плачем и крещим.

Понякога си викаме,
понякога мълчим,
понякога се нараняваме,
понякога грешим.

Помагаме си, пречим си,
смеем се, тъжим...
Споделяме, изнервяме се,
но все още се държим.

Различни сме, но и еднакви,
с милион желания и страхове,
и всеки част от него дава,
за да бъде всичко по-добре.

Обичаме се, мразим се,
познаваме се или не,
тайните си до една споделяме,
болката делим на две.

Дали ще учим, или не,
дали ще си викаме, или
ще се смеем от сърце,
важното е, че заедно ни е добре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...