Приятели
Нощта е нежна, толкова красива,
когато споделена е с приятели
и прави ме наистина щастлива,
балсам, жадуван дълго, за душата е.
Нощта във ден аз искам да превърна,
защото тя е моята стихия.
Стрелките на часовника ще върна,
за да си подаря желаната магия.
Луната и звездите ще ме пазят,
ще бдят над мен като грижовна майка.
На дансинга в сърцето ми ще влязат
и ще запазят всяка моя тайна.
А вятърът - вечерникът - във полунощ
ще разпилее нежно пак косите ми
и ще ме понесе със вихъра на свойта мощ,
и огнен пламък ще блести в очите ми.
Обичам ви - вас - моите приятели,
дарявам ви частица от душата си
и моля се да сбъдне се мечтата ми:
както при мен сте - аз да съм в сърцата ви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люба Георева Все права защищены
