Приятели – много, истински – малко
Приятели много дал ни е Бог,
херувими по пътя ни земен.
Ласкатели, друже, колкото щеш,
напускат ни, трудност щом има.
Сподвижници драги до нас вървят,
но оставят ни на кръстопътя.
Равна пътека ще изберат
и пак сме самички на пътя.
Приятели – сенки праща ни Бог,
да черпят от нашата сила.
Скрупули нямат, искат в залог
душата ни в своя закрила.
Приятели много дал ни е Бог,
но шепа са истински, верни,
носят в плътта си нашата плът,
познавайки страните ни черни.
Приятелят – ангел с едно крило,
той другото нам е дарил.
Навеки до нас е и в зло, и в добро.
В сърце си дом ни е свил.
Ромашка, 21.05.2023 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Чардакова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
