20.05.2023 г., 11:49

Приятели – много, истински – малко

1.4K 3 11

Приятели много дал ни е Бог,

херувими по пътя ни земен.

Ласкатели, друже, колкото щеш,

напускат ни, трудност щом има.

 

Сподвижници драги до нас вървят, 

но оставят ни на кръстопътя.

Равна пътека ще изберат

и пак сме самички на пътя.

 

Приятели – сенки праща ни Бог,

да черпят от нашата сила.

Скрупули нямат, искат в залог

душата ни в своя закрила.

 

Приятели много дал ни е Бог,

но шепа са истински, верни,

носят в плътта си нашата плът,

познавайки страните ни черни.

 

Приятелят – ангел с едно крило,

той другото нам е дарил.

Навеки до нас е и в зло, и в добро.

В сърце си дом ни е свил.

 

Ромашка, 21.05.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...