Опитваш се, стараеш се,
поканят те веднъж,
не можеш да им кажеш "не"
и пак застига те гневът.
Че толкова си мъдър,
а те не го забелязват,
че толкова си щедър,
а те и за това слепи остават.
Защо просто не ги оставиш,
ден, два, три, година,
ще видиш как в краката ще ти падат,
само защото без теб е празнина.
Моля те, повярвай ми,
знам как се чувстваш,
че теб са изоставили,
а ти пак се буташ.
Просто ме послушай,
защото знам какво е,
всяко лошо не запомняй,
защото за тях кеф било е.
© Диана Все права защищены