Вярвах ти сляпо,
че си моя сестра,
а ти ме обрече
да страдам сега.
Раната в мене
дълбоко кърви,
не ще забравя
аз тези злини.
До вчера се смяхме
и радвахме с теб,
но ти ме зарече
да страдам за теб.
Но аз ще забравя
и ще крача дори,
а ти ще ме търсиш
в безкрая в зори.
07.08.2014 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кармен николова Все права защищены
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
