Вярвах ти сляпо,
че си моя сестра,
а ти ме обрече
да страдам сега.
Раната в мене
дълбоко кърви,
не ще забравя
аз тези злини.
До вчера се смяхме
и радвахме с теб,
но ти ме зарече
да страдам за теб.
Но аз ще забравя
и ще крача дори,
а ти ще ме търсиш
в безкрая в зори.
07.08.2014 година
© Кармен николова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
