10 мар. 2009 г., 22:37

Приятелки

813 0 0

Затворим ли за миг очите,

ще видим колко път зад нас лежи!

Как бързо времето отлитна,
колко малки бяхме, а сега сме големи жени!

Колко трудности заедно изживяхме

и пак бяхме най-добрите на света!

Всяка по пътя си вървеше,
но в края винаги се срещахме
и никоя от нас не се замисли
кое така дълбоко ни сближи!

И през тежки трудни дни

опора една за друга бяхме,

над всяка злоба и ненавист
нашето приятелство градяхме!

И всеки път, когато
нещо лошо ни тежеше,

усмивките си бодро слагахме

и гордо напред продължавахме!

Това никога не трябва да забравяме,

дори и трудности да срещаме сега,

за нашето голямо приятелство

това е само грешна спирка по пътя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....