Ти пониш ли, когато бяхме двете,
помниш ли как седяхме тихо покрай бреговете?
И пясъкът блестеше,
морето тихо беше...
Вятърът косите ни отвява
и на стари спомени навява...
Тихо аз те заговарях
и сърцето си пред теб разтварях,
а ти с радост ме следеше...
Колко хубаво ни беше,
че нищо в тоз върховен миг не ни делеше!
Ти помниш ли, когато бяхме двете ...