Aurore (Деница)
15

4 дек. 2008 г., 15:03

Приятелки

Поэзия

898 0 1

Ти пониш ли, когато бяхме двете,

помниш ли как седяхме тихо покрай бреговете?

И пясъкът блестеше,

морето тихо беше...

Вятърът косите ни отвява

и на стари спомени навява...

Тихо аз те заговарях

и сърцето си пред теб разтварях,

а ти с радост ме следеше...

Колко хубаво ни беше,

че нищо в тоз върховен миг не ни делеше!

Ти помниш ли, когато бяхме двете

и стояхме заедно във часовете?

И се смеехме безкрайно,

весело ни беше...

Без страх времето отлита

и на стари спомени налита...

Заедно мечтаехме за всичко,

а отделно - аз без теб и ти без мен

сме нищо!

Колко хубаво ни беше,

че бягахме от времето коварно,

че можехме да го преодолеем -

аз и ти в едно да заживеем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Tomad (Тома Кашмирски)

Сложи минало време на вятърът косите ти отвяваше, че не стои добре. В езикознанието на това му се вика "съгласуване на времената".

2008-12-05T03:11:33+02:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...