Приятелки
Ти пониш ли, когато бяхме двете,
помниш ли как седяхме тихо покрай бреговете?
И пясъкът блестеше,
морето тихо беше...
Вятърът косите ни отвява
и на стари спомени навява...
Тихо аз те заговарях
и сърцето си пред теб разтварях,
а ти с радост ме следеше...
Колко хубаво ни беше,
че нищо в тоз върховен миг не ни делеше!
Ти помниш ли, когато бяхме двете
и стояхме заедно във часовете?
И се смеехме безкрайно,
весело ни беше...
Без страх времето отлита
и на стари спомени налита...
Заедно мечтаехме за всичко,
а отделно - аз без теб и ти без мен
сме нищо!
Колко хубаво ни беше,
че бягахме от времето коварно,
че можехме да го преодолеем -
аз и ти в едно да заживеем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
